Историята на Mese Tea – как се ражда идеята за един креативен билков чай

"Майка ми продължи знанията на Ilonka Mama и по-късно, когато вече беше един от висшите ръководители на HERBÁRIA, участва успешно в разработването на много продукти, няколко от които се предлагат и до днес." [...] "След няколко промени в посоката и баща ми намери работа в HERBÁRIA като търговски представител." (Ádám)

Попитахме Fejes Ádám за историята на Mese Tea. Родителите му дадоха на семейството от чайове професионалните си знания за билките, съпругата му създаде илюстрациите, а той написа приказките. 

Разкажи ни малко за вас, Ádám. Кои сте вие и откъде дойде идеята за Mese Tea?

Казвам се Fejes Ádám. Заедно със съпругата ми мечтахме и създадохме Mesetea. Следващите думи са на Ferenc Móra, но те прекрасно изразяват и любовта, която изпитваме към нашите чайове:

„... Стигнах малко по-далеч от това да виждам в розата само красивото, в спанака само неприятното и в турския дъб само добра дървесина за огън. Обикнах тревата, дърветата и цветята по-рано от хората и със сигурност ще пазя приятелството си с тях, докато не ми остане друго занимание, освен да изпращам послания изпод земята чрез синеокия див лен и червено усмихнатите макове. Когато никой не гледа, и днес галя кората на тополата с любяща, нежна ръка, и усещам характера на величествения дъб с черен ствол, който дори жълъдите си пуска толкова тихо, колкото роден аристократ изпуска една дума. 

Да, още от детството си знам, че дърветата и цветята, живите тръстики и гъсеницежълтите мъхове, живеещи върху мъртвите сламени покриви, имат душа. Ще кажа и друго: растенията имат и разум, по-стар от човешкия, защото зад тях стоят с няколко милиона години повече опит и мъдрост отколкото зад нас.

Любовните чудеса при растенията, в които като сватовници молците, пчелите и всякакви насекоми играят важна роля, са добре известни. Човешкото въображение не може да се мери с тях. Въображението на растенията е много по-богато. Те са измислили всичко – само не и морала. Дали любовта на салвията, жасмина и люляка е по-красива от човешката, трудно може да се реши, но биологична разлика между тях няма!“

Галерия със снимки на Mese Tea

Историята на Mesetea е семейна история. Всичко започва, когато майка ми и баща ми се женят през 1972 г. И двамата завършват Университета по градинарство в Кечкемет, така че още от млади тяхната отдаденост към растенията определя посоката на остатъка от живота им. През 90-те години и двамата се озовават в Herbária: майка ми Momó като висш ръководител, а баща ми Péter като търговски представител. 

Откъде родителите ти имат толкова обширни знания за билките?  

Бизнесът с билкови чайове се основава на знания и доверие. И двете са необходими, за да могат хората да се обръщат към билковите чайове с увереност. Родителите ми приготвяха изпитани смеси от билков чай, отдавна познати и използвани в народната медицина и благодарение на тяхната надеждност, честност и безспорни професионални знания партньорите им бързо изградиха трайна лоялност към тях. Отглеждането, грижата и обработката на растения винаги са присъствали в живота и работата на родителите ми.

Майка ми продължи знанията на Ilonka Mama и по-късно, когато вече беше един от висшите ръководители на HERBÁRIA, участва успешно в разработването на много продукти, няколко от които се предлагат и до днес.

Баща ми прекарва цялото си детство сред природата, заобиколен от щъркели, жаби и дивия животински и растителен свят на заливните равнини на Южната голяма равнина. Оттам идва любовта му към природата, която го отвежда направо в Университета по градинарство в Кечкемет, където по-късно, също като майка ми, завършва като инженер по градинарство. След няколко промени в посоката и баща ми намери работа в HERBÁRIA като търговски представител.

Как ти и съпругата ти попаднахте в света на билковите чайове?

Как ние, танцови артисти, се озовахме в света на билковите чайове?

И ние имаме две малки деца, които вече не са чак толкова малки, и естествено, както всички деца, които ходят на училище и детска градина, и тях ги застигаха всякакви кашлици, хреми и други неразположения. В едно отношение ни беше лесно, защото благодарение на родителите ми винаги имахме достъп до най-различни смеси от билков чай. Но лесната част свършваше, когато съпругата ми свареше чая. Следващата стъпка често беше трудна дори за нас, защото чаят може да изпълни предназначението си само ако децата наистина го изпият. И точно там се сблъсквахме с препятствия. Повечето деца просто не обичат да пият чайове с непознат за тях вкус, особено когато и името им звучи странно. Кое дете иска да пие чай, наречен Szárazköhögés, нали?  Тогава ни хрумна да дадем на смесите приказни имена с надеждата, че момичетата ще пият с по-голямо желание чай Hercegnő, а момчетата – чай Királyfi. След като давахме на децата си приказни чайове, беше съвсем естествено да им разказваме и приказки към тях. Така разбрахме, че пиенето на чай, съчетано с приказка, е много по-приятно и лесно, отколкото просто да наредиш на детето да си изпие чая.

Затова написахме приказки за нашите чайове, защото се надяваме, че ако децата могат да се идентифицират с приказен герой и ако билките станат по-близки и лични за тях, по-вероятно е да изпият чая. В същото време чрез приказките могат по забавен и игрови начин да научат повече за билките.

Adrienn и Ádám – творческите лица зад Mese Tea

Откъде дойдоха идеите за героите?

Създадохме героите в приказките от съставките на чаените смеси и се надяваме така по забавен начин да докоснем малко детската гордост, за да покажат, подобно на героите в приказките, че и те могат – и наистина могат да изпият този чай! В книжките има и рисунки за оцветяване, с помощта на които децата могат да направят приказните герои уникални в свой собствен стил.

Аз написах приказките, а съпругата ми нарисува илюстрациите. Така, след като родителите ми създадоха чаените смеси, а аз и съпругата ми заедно създадохме приказките и рисунките, за Mesetea наистина можем да говорим като за семеен продукт, създаден с познанията на няколко поколения.

 

В края на нашата история отново се връщаме към Ferenc Móra:

Не бих могъл да посоча автора, но някой изследовател на Азия е записал, че номадските племена на туранските степи веднъж на поколение се събират за празник около един огромен тамариск, когато топлите пролетни дъждове карат анемони да поникват дори от мъртвия пясък, а тълпи от хора се трупат около магическото дърво. Степният народ празнува, и нарича този празник Празник на живото дърво... „Вижте, живото дърво!“ казват старите на младите, както някога са казвали и на тях, когато са били млади, и поливат корените му с жертвени напитки, а шаманите пеят песни в негова чест, и преди да приберат юртите си, за да тръгнат отново през бездървесните пустини, отрязват клони от живото дърво, за да ги носят със себе си в странстванията си като напомняне за съзидателната сила на природата. Но аз почти вярвам, че човекът никога няма да успее да заличи разликата, която го отделя от растението – и това не е в негова полза. Човешки разум има, разбира се, но каква полза от него, ако човекът няма разум, когато става дума за самия него? Защото заради онова, което човекът днес причинява на самия себе си, наистина не си е струвало да стане човек.